Затвор на любовта
Окована във вериги,
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.
Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!
захвърлена във самота
в затвор умирам бавно,
затвора тих на любовта.
Пак окови тежки влача
на изранените нозе,
и във задух тежък, мрачен
топи се болното сърце.
Решетки мен обграждат
и няма снопче светлина,
в затвора тих на любовта
присъдата е Самота!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Тонева Всички права запазени
