ЗАТВОРИХ ВРАТАТА
ЗАТВОРИХ ВРАТАТА<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Затворих вратата. Спомените зарових,
дълбоко под пластове кухи лъжи.
Вярата в тебе отдавна загубих
и вече не вярвам на мъжки сълзи.
Затворих вратата, затръшнах я с трясък.
Ключът пък захвърлих незнайно къде.
И всичко забравих – гласа ти, очите...
И никога нищо не е било.
Затворих вратата. Към тебе – навеки.
Към всичко и всеки, към целия свят.
Недей да ме търсиш в спомени стари,
Нищо от мене няма в тях.
Затворих вратата. Зарових мечтите ни,
дълбоко под пластове кухи лъжи.
Не моли да те пусна в живота си...
Проклинам те! Вечно навън да стоиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Симеонова Всички права запазени
.