ЗАВИСТ
ЗАВИСТ<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Бяла чайко, самотнице бяла,
какво ли си мислиш за нашия блян?
Ти, кръжейки над нас, гордо би се изсмяла
на мечтата ни, още от Икар оцеляла,
но и твойте крила имат своя таван.
1997 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
