Завист
Завиждам на слънцето, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
което сутрин милва лицето ти,
завиждам на хората около теб,
ревнувам дори!
Завиждам на въздуха, и на водата,
на земята, по която стъпваш...
Завиждам им,
защото толкова много те обичам.
Завиждам на луната,
която те вижда последна всяка нощ,
завиждам на одеялото,
с което се завиваш вечер,
защото то гали тялото ти.
На възглавницата, на която лягаш,
защото заспиваш на нея, вместо на моята ръка.
Завиждам им, да!
Но не ме е срам заради това,
защото ако знаеше колко много те обичам
и ти би ми завидял за обичта...!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Илиева Всички права запазени
