Завистта на нощта
Завистта на нощта
Утрото пристъпва с бърза крачка
Прегърнати усъмваме в леко осветена стая
Докосваш ме като дете своята плюшена играчка
И ме облива поглед от светло-синя струя
Вечерта ме учи как сутрин да запазя огъня в мен
Но тайно ми завижда за докосващите се ръце
Завижда и за голите тела в бял сатен
И за свещите догарящи преди изгряващото слънце
Да те виждам във вана пълна с розов цвят
Да пиеш своето кафе в моето разхвърляно легло
Да те обичам повече от всеки друг на този свят
Да си на кралски трон,а не на някакво кресло
Завижда ми нощта,че имам теб,че имаш мен...
А тя не може да догони своя ден
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кари Всички права запазени
