Завод ли бе или пък ад
Завод наричат този ад
на черен дим, стъкла изпотрошени
където газ без мирис и без цвят
кръвта отравя в моите вени
Завод ли бе или пък ад
Работника семейството си храни
участвайки в безкрайна рат
понасяйки неизлечими рани
Завод не бе, туй беше ад
дим, пара и стъкла изпотрошени
работник - на години млад
с ръце като на старец съсухрени
Бележка на автора:
Не съм поет и затова стихотворението не е особено добро, но бях провокиран да го напиша, провокиран от трагедията в Кремиковци, където (в непосредствена близост до мястото на този "инцидент") работи баща ми. Ходил съм там няколко пъти и за тези, които не са запознати бих искал да кажа, че попаднал там, човек се чувства като в апокалиптичен фантастичен филм. Точно тази обстановка е фон на един от НФ разказите ми - "Панахида за последният човек". Ако някой иска да види как ще изглежда земята след ядрена война нека посети Кремиковци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Атанасов Всички права запазени
