Здраво стъпил на земята

Без посока в живота си се лутам, какво да правя животът ми широк е. Не утъпках път – скала не бутам, мантинела не поставих – той поток е. Да бъда здраво стъпил на земята, не би ли погледа ми туй стеснило. Къде остава свободата, защо ми е това бесило. Не отказвам по земя да ходя, ни по облаци да стъпвам. Из живота си безкраен все ще бродя, до смъртта си – ах, потръпвам.