29.01.2005 г., 21:48

Зелен полет

134 0 4
Когато с изгрева
себичността,
крещи и търси
полезрение
в стремежа си към
глупостта,
за първенство
в безличните ми
откровения -
заменям чувства,
рими, стъпки,
в търсене
на уникалност.
Какво, че стихчето
е с кръпки,
че идеята е кална...
Щом трябва
ще възпея даже
смЕтище вонящо,
тлен, лайно,
дори прокажен
в светлина искряща
...но защо?
Е, оригинално
ще се извиси,
като след
троен карамбол,
трактат за
полет от зори
на един
зелен сопол.

Какво ще ми даде
това за Бога?
Аплодисменти
или омерзение?
Върхът за някои
е дрога,
за мен е...
Без значение.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко добре си го казал Найдене! Накара ме да се развеселя! Благодаря ти! 6макар и без значение...
  • Не мога да приема Пепина, че стремежът към оригиналност, стремежът да си различен с цената на всичко е резонен.
    Дали това е бъдещето на поезията?
    Благодаря за коментара и оценката!

  • Колко добре си го казал Найдене! Накара ме да се развеселя! Благодаря ти! 6макар и без значение...
  • Не мога да приема Пепина, че стремежът към оригиналност, стремежът да си различен с цената на всичко е резонен.
    Дали това е бъдещето на поезията?
    Благодаря за коментара и оценката!