зима
Треперя. Не просто от студ
А от това, че в дните зимни
Постепенно превърнах се в луд
И май вече не помня причината.
Великите пости настанаха.
Ти ми каза и аз осъзнах,
Че очите ти нещо очакваха.
Съжалявам. Сега дойде зимата.
Това е. Това ли е? Краят?!
Но в сковани от студ автобуси,
Но в замръзнали, бавни трамваи,
Още мисля за тебе. Понякога.
И когато ледът се стопи
(между нас казано: ще рече никога),
Тогава ще си проличи
Под снега една дума: завинаги.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Фредерик Всички права запазени
Личи си, че си момче с характер, което ме радва
