Златна песъчинка
В река душата си превърнах и тичах
да догоня вятъра... влях се във море,
самотно, тихо и студено, заплаках...
замолих вятъра да върне моето сърце!
Но вятър недогонен ме издигна,
превърна ме във шеметна вълна!
Понесе ме и с ярост дива блъсна,
разбивайки ме в стръмната скала!
Превърнах се във песъчинка малка!
По залез на брега лежах и те видях...
Аз бях в нозете ти онази песъчинка,
но ти не чу, със колко обич те зовях!
Поседна, взе във шепа златен пясък...
Помилвана от твойта топла длан,
в очите ти видях копнежен блясък...
изрече името ми, нежно, като в сън!
Какво, че само песъчинка малка,
сега бе моята душа...
Щастлива златна песъчинка,
нали в ръката ти с любов лежах!
Когато тръгна по вълните,
ще свия в мида своето сърце,
ще се превърна в малка перла
и пак ще бъда в твоите ръце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
