Поезия
14,2 резултата
Сама (ще те дочакам)
Сама съм във мрака и пак тебе чакам,
но ти не идваш - "Защо?"
Сълзите се стичат,страните обличат
във крехко кристално стъкло.
Отново е ден - неприветлив,студен, ...
но ти не идваш - "Защо?"
Сълзите се стичат,страните обличат
във крехко кристално стъкло.
Отново е ден - неприветлив,студен, ...
168
8
* * *
. Умирайки
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът. ...
Искам в черно да бъда облечена,
искам сълзите да бъдат от кръв,
искам ръцете ми да са ледени,
да късам от устните плът. ...
224
10
Квартална драма
На кушетка със съседка седнахме нощеска От косите До петите Беше като фреска Сготвих рано. Ходих само Сол да и поискам. Тя с кафенце във джезвенце.. па наля и “Плиска” Аз посегнах Тя полегна Като във пиеска Мръсни дънки Прашки тънки Паднаха без грешка. …. Със устенца Над коленца Цунка ме нощеска Тре ...
158
10
По дяволите - аз не те обичам!
По дяволите - аз не те обичам!
По дяволите - ти не си за мен!
Върни се там - при твоето момиче!
Забрави за мойта нощ и моя ден...
Върви си и назад недей поглежда ...
По дяволите - ти не си за мен!
Върни се там - при твоето момиче!
Забрави за мойта нощ и моя ден...
Върви си и назад недей поглежда ...
312
26
Мостът
Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...
107
2
Капка по капка(Cefules&JoannaVas)
Събирам капка, по капка, по капка фермента, онзи наркотичният - дяволският, силно халициогенният - Божият, отделя се от болка - черна болка, отделя се от наслада - дива наслада и е силно разреден със въздух, телесни сокове от праскови и ягоди, но пак може да убие или опияни до безвъзвратна лудост. Ф ...
121
4
Мостът
Мостът, на който се срещаме привечер не съществува в мислите. Изгражда се в очите, като песен под звуците на сребърна камбана. А сипещия се дъждец над нас попива върху дървения перипет, издаден над реки от мимолетност. Приплъзва тишината като шепот, със която безрезервно те прегръщам. Приведените кл ...
93
Ухае на разкош
Думите са непонятни като танц, а мисълта е лунен валс на сетивата във който стъпките са млечни самозванци на мека импулсивност разтворена в букет от хармонични звуци и ухания в просъницата топла на кехлебарения блян... А ехото в сърцето е плиснал се капчук от всичките несбъднати желания в които сенк ...
124
4
Жива съм
Аз съм жива и съм тук,
понесла бремето на своите рамена
забравила отдавна за какво копнея,
но съм тук за теб
радвам се,дишам и се смея. ...
понесла бремето на своите рамена
забравила отдавна за какво копнея,
но съм тук за теб
радвам се,дишам и се смея. ...
164
4
Вяра?
По абцисата на забравата хора, събития, обгърнати в мрак ми отнемаха вярата. Но все още има я. Странно, но факт. А за да бъде запазена е нужно едно - добре да се скрие, привидно погазена - като крехко стъкло на прах да се стрие. Но само привидно. Да не бъде на показ. И това - пред тълпата. Така очев ...
174
12
Позитивно
На предела между два живота стоя провесила крака и питам се какво ли следва, какво ме чака след това. Пред мене хора и площади, възможностите до една и вече паднали прегради разкриват по-красив света. Животът ми от мен зависи, държа ключа за своята съдба и избора си ще направя за пръв път от сто лет ...
105
2
Грешка
Дали сгреших със тебе, аз незная. За пръв път казвам "може би" и толкоз пъти го повтраям... Може ли?Не може, може..ох, уви... Искам те...Ти сам го знаеш вече. И ти ме искаш двойно, на квадрат. Защо ли спрях се? Какво ли ми попречи? Нещата взеха вече друг обрат. Искам те, а казах не. Ужасно!
151
4
Житейско
Никога и нищо няма да се промени. Пътищата са отдавна извървяни. Все на този кръстопът стоим и няма смисъл на където да подхванем. Всичко ще си бъде все така, нима не знае всеки края. Както и да продължим все едно ще е в безкрая. Често питаме се и за смисъл, често не намираме такъв. Струва ли си да ...
106
Отвъдно
Нощ е. Тъжна мрачина плаши птиците във мрака. Тъмнина се спуска във душа бавно ходеща в сумрака. Ехо, ти ли си това, крачещ бавно в таз светиня. Ти ли тихо приближаваш в черно, в гробната пустиня. Стъпваш леко, сякаш страх във душата ти мъждука, да не събудиш някой в миг. Всички спят спокойно тука. ...
124
8
