Поезия
14,2 резултата
Ти мина през сърцето ми с ботуши подковани
Когато чух заглавието, си помислих:"Подкован ли? Конете ги подковават."
Сещате се за кое животно става дума. Не! Не онова от обора на дядо Ви, а
за черното конче от емблемата на "Ферари". То препуска сред пустинята ,
извисяващо се гордо и неподвластно на нищо и на никого, а след него остава само обл ...
Сещате се за кое животно става дума. Не! Не онова от обора на дядо Ви, а
за черното конче от емблемата на "Ферари". То препуска сред пустинята ,
извисяващо се гордо и неподвластно на нищо и на никого, а след него остава само обл ...
135
2
Китайска загадка
Китайска загадка са явленията случващи се
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...
на подсъзнателно ниво,
където зримото разтваря вратите си широко
и в стаята витаят духове,
говорещи единствено сами със себе си, ...
124
8
Диалог между Пороя и Светлината / Cefules & Joanna_vas/
Из “Песен на песните”
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...
1.16 Ето, хубав си, любезни ми, да! приятен си;
И постелката ни е зеленината.
1.17 Гредите на къщите ни са кедрови,
Дъските ни са кипарисови. ...
111
10
Крехки нюанси
Ако заровя мълчанието в пясъка
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...
и в колбата на времето
налея
грохота
от пяната събудена, ...
103
8
Липсваш ми
Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми. ...
235
12
КРАЙБРЕЖИЕТО НА ДУХА /Cefules&Joanna vas/
В крайбрежието на духа,
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...
по острите лица на груби смисли,
пяна от разбити словеса кипи
и скитник седнал на скалите
с разпуснати на вятъра коси ...
144
12
Очакване
Къде си, не спирам да питам звездите, когато заспя. В очакване нощем се скитам да дойдеш при мен след съня. И бродя през мисли,когато се любихме тайно, без глас. Превръщахме нашето лято в пиянство от обич и страст. При кой си,очите ми спорят. Копнеят за обич, за теб. Душата ми нямо се моли. Аз стана ...
202
18
Понякога
Понякога светло при зазоряване, после се стъмва. Потрепват листата на кестена. Едва потрепват. И кой говори с корените, гали кората напукана, с очи като макове. И плаче. Все плаче. Нима знае някой защо. Може би напоява земята или говори с лица зад огледалото. Ведрото се блъска в стените на кладенец.
150
8
Привечер
Привечер
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие ...
умората от дните
натежала
в бездумия и липса
на присъствие ...
121
4
Пустиня
Пустиня
Сякъш времето е спряло в този град.
като линия на кораб
плуващ
с мелници от кост и от нектар ...
Сякъш времето е спряло в този град.
като линия на кораб
плуващ
с мелници от кост и от нектар ...
152
8
На една приятелка...
Нямам мечти,а всички на моята възраст ги имат.
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам. ...
Нямам копнежи и блянове,надежди и планове.
Нямам дори болка,страдание,нито тъга,отчание.
Нямам сърце,нямам чувства,нямам и мисли
ходя безплътна,студена и дишам. ...
160
4
Липсва ми...
(не) Липсва ми...
Липсва ми...
Липсва ми начина по който настръхвам...
Липсва ми земята по която стъпвам...
Липсва ми това, че не липсвам... ...
Липсва ми...
Липсва ми начина по който настръхвам...
Липсва ми земята по която стъпвам...
Липсва ми това, че не липсвам... ...
161
Пътешествие
Пътешествие
Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря ...
Застинали, оставаме пред залеза,
a времето не стига, да опишем
колко много - ни прилича, да се
слеем, като облаци пред буря ...
96
Така се диша леко през усмивка / Joanna_vas&Cefules /
Пътеките ни срещат.
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка ...
Твоята води към мен,
моята води към теб - реки пълзящи
по разтворената длан
на пееща девойка ...
106
2
Очите ми са слепи, но усмихнати
Върху колоната вселенска
покрита
с морски водорасли
виси
все още ненаписаното ...
покрита
с морски водорасли
виси
все още ненаписаното ...
95
2
Ти виждала ли си
Ти виждала ли си на пролетта зелените пожари? Спиралата на изгорялата земя - увитата змия около самотния кипарис. Минават бавни небеса и светят клоните, сякаш са овъглени. Но кой така обсипва с капки сребърни ръцете север прегърнали, ръце простряни над зелени пожари... А снощи не светеха още.
182
12
