Шепот на птица
Защо ли има хора като теб,
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо жестоко отмъщаваш
и мислиш, че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още,
защо светът над мен се строполи,
защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно е, но още те обичам,
макар да зная, че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъдната до край любов.
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо жестоко отмъщаваш
и мислиш, че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още,
защо светът над мен се строполи,
защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно е, но още те обичам,
макар да зная, че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъдната до край любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Кирова Всички права запазени
