Шепот на птица
Защо ли има хора като теб,
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо жестоко отмъщаваш
и мислиш, че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още,
защо светът над мен се строполи,
защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно е, но още те обичам,
макар да зная, че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъдната до край любов.
защо нахално влизаш в нечия душа,
защо жестоко отмъщаваш
и мислиш, че живея във лъжа?
Защо обичам те до болка още,
защо светът над мен се строполи,
защо ме караш да плача аз жестоко
зарад несбъднатите ми мечти?
И странно е, но още те обичам,
макар да зная, че си тъй суров.
Защо ли птица тихо ми нашепва,
че си несбъдната до край любов.
© Мария Кирова All rights reserved.
