Поезия
Подобно кладенци
на ветрило
очите
овъглени са
до крах. ...
БЕЗУТЕШНО
Над всичко
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ... ...
Очите изба са
затворен
в сребърна кибритена кутийка.
Очи,
изгризали решетките до край. ...
Не заслужаваш
не заслужаваш пролетите сълзи.
Не исках да съм поредната бройка,
но май това си искал ти!
Ти не заслужаваш обичта голяма, ...
Какво да сторя?
да те накарам да ме пожелаеш?
Какво да сторя, за да те прилаская,
да те накарам за мене да мечтаеш?
Безброй океани ли да преплувам, ...
С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно, ...
Самота
без теб не мога да живея...
Едва ли казвам нещо ново,
но липсваш ми...отново.
Искам те сега до мен, ...
В птичия ни свят
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките – ...