Nadya

"Човек е сам върху лицето на земята и внезапно пада вечерта."
Избрани произведения
26 резултата

Последната любов

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата ...
213 16

Плитка разплитам...

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...
132 18

За последен вик

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване. ...
157 12

Спомен за лятото

Лятото,лятото отиде си забързано със онзи шумен влак на отлива прибрало във веселия куфар шарения карнавал на плажовете. Изтече през очите на едно момиче останало единствено със гарата и тътена на изстиналите релси, вплело в думи аромата на очакването. Лятото-нахална,млада блудница дошла да влюби ня ...
128 4

Жажда

През пръските пяна прелива мигът докоснал ръцете, само движение обвило контура на времето в изящна хармония. През пустинята път не минава и от тишина оглушават миражите,удавени в жажда песъчинки сладникаво лепнат по устните. Духът е сянката на мисълта, пясъчна пяна призрачно обвила телата ни в мига ...
133 2