Nadya (Надя Вълканова) - Произведения

Спомен за лятото

Лятото,лятото отиде си забързано със онзи шумен влак на отлива прибрало във веселия куфар шарения карнавал на плажовете. Изтече през очите на едно момиче останало единствено със гарата и тътена на изстиналите релси, вплело в думи аромата на очакването. Лятото-нахална,млада блудница дошла да влюби ня ...

Nadya

Поезия

2006-01-11T21:08:13+02:00 132 4

Брегът на спокойствието

Вървя под дъжда на времето- разбит метеор разпръснал посоките на галактиката изтекъл през млечния път. Дълго пресичал пространството се завръщам в прашинки докоснали дланта ти за да се събудя в съня. Нося ти дар от звезден аромат заплел се в косите под нощния покрив на дъжда. Ти си брегът на спокойс ...

Nadya

Поезия

2005-11-15T18:06:58+02:00 122 6

Рамката на битието

Пречупена в квадрати светлина изостря обонянието. Затворено в клетката пространството издишва остатъка от време през оцеляващата сигма на живота. Джунглата наднича през прозорците и зелените пътеки скриват в шепота си побеляващия страх на единака. Във тясната си рамка се свива битието цивилизовано в ...

Nadya

Поезия

2005-10-04T11:49:21+03:00 112 2

Жажда

През пръските пяна прелива мигът докоснал ръцете, само движение обвило контура на времето в изящна хармония. През пустинята път не минава и от тишина оглушават миражите,удавени в жажда песъчинки сладникаво лепнат по устните. Духът е сянката на мисълта, пясъчна пяна призрачно обвила телата ни в мига ...

Nadya

Поезия

2005-10-02T20:06:37+03:00 137 2

Каво е лятото,какво е?

Любов,оставила
песъчинки в следите,
с аромата на жасмин
размила се в очите.
Целувка,бягаща ...

Nadya

Поезия

2005-06-27T01:08:49+03:00 157 8

Нарисувай ме с любов!

Нарисувай ми небе!
Под което да не мога да се скрия,
ефирно, нежно да ме люби в синьо.
Под което да не мога да избягам,
като дихание над пресъхнала пустиня. ...

Nadya

Поезия

2005-06-10T23:50:09+03:00 159 6

Като приказна фея

Докоснах цвета
на червената роза,
сега съм само
ухание, слято
в лъча светлина ...

Nadya

Поезия

2005-06-03T13:40:00+03:00 170 10

Вечност

Очите ми
бездънни кладенци
попили влагата
на оставащите истини,
сухи са-като пустиня. ...

Nadya

Поезия

2005-06-01T09:30:07+03:00 132 4

Ако някой ден...

Ако някой ден
сваля обвивката
на бляскавото лустро
и без слова
обсебя мисълта ти, ...

Nadya

Поезия

2005-05-28T12:37:26+03:00 220 16

Хей,пътнико!

Хей,пътнико,
не бързай!
Натежа ти връзката
от ключове
и търсене на златния, ...

Nadya

Поезия

2005-05-22T01:44:29+03:00 128 14

Портала на утрото

Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното. ...

Nadya

Поезия

2005-04-24T00:37:25+03:00 132 12

На мама

Река се вие, извива
в душа ми болка налива.
Под нозе ми трева линее,
сърце ми пусто пустее,
че ми е майчица болна, ...

Nadya

Поезия

2005-04-22T13:41:57+03:00 132 6

Птица огромна...

До фара
потънал в мрак
в последен полет поела
разтваря криле
птицата бяла ...

Nadya

Поезия

2005-04-21T07:10:26+03:00 146 16

За истината

Търся истина
в пътя
прорязан от остри завои.
Толкова пъти
ме загубваше ...

Nadya

Поезия

2005-04-15T20:24:33+03:00 140 8

Последната любов

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата ...

Nadya

Поезия

2005-04-08T08:02:32+03:00 217 16

Скитник

Пръст във пръста,
кой маже да каже
откъде се започва
и изобщо има ли край?
Скитник - ...

Nadya

Поезия

2005-04-02T22:42:09+03:00 155 12

Ще струи...

Само камбанен звън ще остане
зад спомени във думите скрит.
Един миг и след него вечност,
а по пътя след мен друг ще върви.
Ще струи тишината във бяло, ...

Nadya

Поезия

2005-03-29T12:35:59+03:00 132 6

За последен вик

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване. ...

Nadya

Поезия

2005-03-28T08:10:15+03:00 160 12

Плитка разплитам...

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...

Nadya

Поезия

2005-03-25T22:14:48+02:00 135 18

Може би още си струва...

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Nadya

Поезия

2005-03-21T15:16:31+02:00 186 12

* * *

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Nadya

Проза

2005-03-19T13:11:05+02:00 139 4

* * *

Протягам длани - разцъфтели вишни,
извайвам тяло - пролетна дъга.
Усмивка - слънце неразлистено,
очи омайни - дъжд от синева.
Извивам се в пътеки неоткрити ...

Nadya

Поезия

2005-03-19T08:06:38+02:00 110

Реката

Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат ...

Nadya

Поезия

2005-03-16T15:10:25+02:00 104

Бяла съм,мамо...

Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми ...

Nadya

Поезия

2005-03-14T15:12:44+02:00 170 14

Той и тя

В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха, ...

Nadya

Поезия

2005-03-14T15:08:54+02:00 149 4

На мама

Прости ми майчице любима,
че не бях добрата дъщеря.
Просто минаха години
и повтарям твоята съдба.
Неусетно някак остарявам ...

Nadya

Поезия

2005-03-13T08:28:56+02:00 173 8

* * *

Сглобявам тишина
от песъчинки преобърнати
в пясъчен часовник.
Сглобявам спокойствие,
привидно в оставащите чувства, ...

Nadya

Поезия

2005-03-12T23:30:41+02:00 115

* * *

Животът просто се случва.
Не пита защо,как и къде?
Не е никога просто скучен
и от никого не е научен.
Той просто се случва...

Nadya

Поезия

2005-03-12T23:28:49+02:00 127

Воля

В моментите на тиха лудост,
когато всичко тръгва на обратно,
когато нощен писък раздърпва
на късчета неуморно душата ,
когато влаковете са отминали ...

Nadya

Поезия

2005-03-12T23:23:37+02:00 123 4

Малко тристишия

Светът се възроди
в четири посоки,
остана окото на храма,
гледаше навътре в душата.
Той се влюби ...

Nadya

Поезия

2005-03-12T08:24:25+02:00 141 8

Мълчание

Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна, ...

Nadya

Поезия

2005-03-11T22:42:39+02:00 182 14

Мисля,че се промених

Смених обвивката,
а може би поставих втора.
Паролата е "влез" или "иди си".
По трудно ще докоснеш
чувствената същност, ...

Nadya

Поезия

2005-03-11T07:14:23+02:00 166 12

Сън

Притихнала нежно в своите сънища,
пътувам в каляска от зведни мечти.
водят ме към тебе всичките пътища,
аз съм принцесата,а принцът си ти.
В люлка изтъкана от сребърни нишки, ...

Nadya

Поезия

2005-03-08T19:00:58+02:00 126 4

Надежда

След тази нощ, безлунна тиха
когато тишината броди вън
и прозорците безлико гаснат
заспивайки в поредния си сън.
Една надежда истинска поглежда, ...

Nadya

Поезия

2005-03-07T07:42:17+02:00 159 6

За теб

Една България, една родина
във мен заспива всяка вечер,
а понякога си толкова далечна
сънувам те и си оставаш вечна.
Прекрасни родните балкани ...

Nadya

Поезия

2005-03-04T22:44:29+02:00 254 10

Почакай любов

Разминахме се с теб любов
остарях, а и ти не си същата.
Извървях всичките пътища,
а била си тъй близо до мене.
Моля те, не ме подминавай! ...

Nadya

Поезия

2005-03-04T09:40:59+02:00 208 14

Пробуждане

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота. ...

Nadya

Поезия

2005-02-28T19:39:36+02:00 146

* * *

Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният лечител.
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища ...

Nadya

Поезия

2005-02-26T13:07:13+02:00 127

Оцеляване

Оцелявам
не в тихите слова,
не в нежни цветове,
не в любовните копнежи.
Оцелявам ...

Nadya

Поезия

2005-02-21T14:01:21+02:00 147

Очакване

Тихо на пръсти се вмъквам... Нежно докосвам деня. Сънят недоспал се завръща недолюбил нощта... Заключвам зад обвивката своя чувствително нежна душа, на устните слагам усмивка, на очите-пастелният цвят, обличам втората кожа.. тихо на пръсти се вмъквам. Мога все още да слушам, мога дори да мълча... В ...

Nadya

Поезия

2005-02-18T22:54:51+02:00 142 2