11.03.2005 г., 7:14

Мисля,че се промених

167 0 12
Смених обвивката,
а може би поставих втора.
Паролата е "влез" или "иди си".
По трудно ще докоснеш
чувствената същност,
след втората вече не боли...
Очите плачат от умора
и не трепва слънчевия сплит.
Безлико безразличие
тренирано без огледало.
Налага се да бъда друга,
да оцелявам в мъжкия ти свят.
да съм опората на вместо
влюбена съпруга...
На трапезата ми има още хляб,
има отлежало вино...
Отпий за новите ми дни,
а после пий до дъно.
Знам, последната горчи,
но така ще бъде...
Желаеше промяна,
мисля, че се промених!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Вълканова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дори и да се промениш...очите пак ще плачат Надя!Но пък сълзите пречистват!
  • Това със сълзите често ми се случва.
  • Благодаря!
  • Благодаря!Животът ми го налага,може би променям само правилата...
  • Може би и аз съм опитвала, мислиш ли, че бронята ще издържи дълго...и доколко може човек да промени същността си, успех ти желая! Хареса ми стихът ти, много ми е близък! Поздрав!