* * *
128
0
0
Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…
Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
