* * *
126
0
0
Самотна и недостигната заспива
бавно болката в душата ми.
Времето е нейният
В мрака се прокрадват сенките
на сбъднатите сънища
и потъват странно някъде
за да ни събудят в бремето
на ново бъдеще…
Отново искам да надникна
в тайнството на бъдещето,
сътворено в мислите.
Да открадна, поне за миг,
пространството и шепота
стаени във сърцата ни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Вълканова Все права защищены
