Портала на утрото
Отваря портала си
утрото
в тишината на мислите
докоснали истински
бъдното.
Сплело венец
от пролетни багри
ухаещи
в зеления цвят
на върбата,
разлива се тайнството
в тиха молитва.
За теб, за мен,
за всички оставащи
и идващи в дните ми
нашепва вятъра,
заплел се
в очите ми,
понесъл цветовете
на изгрева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
