За последен вик
Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване.
Отпътува от тук младоста -
весела, буйна до невъзможност,
прибрала във стария сак
усмивки в път и тревожност.
За последен вик се завръщам
сама сред спрелите влакове.
Но, нали съм пак у дома,
какво от това, че нямам път
и възможност?
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване.
Отпътува от тук младоста -
весела, буйна до невъзможност,
прибрала във стария сак
усмивки в път и тревожност.
За последен вик се завръщам
сама сред спрелите влакове.
Но, нали съм пак у дома,
какво от това, че нямам път
и възможност?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Вълканова Всички права запазени
