Nadya

"Човек е сам върху лицето на земята и внезапно пада вечерта."
Selected works
26 results

Последната любов 🇧🇬

Знам, че те има -
някъде, там, в късната есен
притихнал в очакване,
незачертал докрай
в кръстчета стъпалата ...
213 16

Плитка разплитам... 🇧🇬

Плитка се сплита,черни мисли втъкава,
дума във дума зла орисия вещае.
Черна магия на сърце ми е легнала-
мир и добра дума у дома да няма.
Тъмен ми облак над душа се извива, ...
132 18

За последен вик 🇧🇬

Завръщам се днес у дома!
Спирам на осиротялата гара.
От тук тръгнаха моите влакове.
и на перона самотна сълза
ме посреща в последно очакване. ...
157 12

Спомен за лятото 🇧🇬

Лятото,лятото отиде си забързано със онзи шумен влак на отлива прибрало във веселия куфар шарения карнавал на плажовете. Изтече през очите на едно момиче останало единствено със гарата и тътена на изстиналите релси, вплело в думи аромата на очакването. Лятото-нахална,млада блудница дошла да влюби ня ...
128 4

Жажда 🇧🇬

През пръските пяна прелива мигът докоснал ръцете, само движение обвило контура на времето в изящна хармония. През пустинята път не минава и от тишина оглушават миражите,удавени в жажда песъчинки сладникаво лепнат по устните. Духът е сянката на мисълта, пясъчна пяна призрачно обвила телата ни в мига ...
133 2