Жажда
През пръските пяна
прелива мигът
докоснал ръцете,
само движение
обвило контура
на времето
в изящна хармония.
През пустинята
път не минава
и от тишина оглушават
миражите,удавени
в жажда песъчинки
сладникаво лепнат
по устните.
Духът е сянката
на мисълта,
пясъчна пяна
призрачно обвила
телата ни
в мига на сътворението,
първият вик
от глътка надежда.
© Надя Вълканова All rights reserved.
