Поезия
Всеопрощаващ бъди
Бях /Време/
колко същества във мен пробуди.
С колко стъпки по тавана
бягах от душата си пияна.
Сега съм малко уморен, ...
Сбогом,моя любов!
Докога ще вярвам в любовта?
Боли ме сърцето, но не се предавам,
дори да е пълно с тъга.
Душата ми пуста е - един самотен остров. ...
Тихият кът
ПАДАЩА ЗВЕЗДА
Нощта рисува с грациозни пръсти,
потапяйки небето във мастило,
сред тъмното една ръка се кръсти
пред пламъка мъждукащ на кандило... ...
Монолог на осем крака
Хубаво ми е, че те има
На бара
Сутришно
* * *
Моята тишина
Странно
На кантара
* * *
Да беше истински, макар
далече някъде закътан.
Да беше див като пожар
във мрака ми безпътен. ...
Не запомнихме аборта
Silencio...
замлъкнете мисли мои,
не искам да те чувам, подла жено,
уличнице зла....
проклета самота.... ...
КЪМ ДОМА
Където клони ниски
с бодлите я докосват,
тя кърви
със чиста бяла пяна. ...