Поезия
ОБИЧ
Красиво! Вярвай ми веднъж!
На кожата ти топлината
изгаря в мене не веднъж.
Със нежност искам да ти пратя ...
Нямам сили
сърцето ми всеки момент ще спре да бие,
а ти отдалечаваш се все повече и повече.
Очите ми изплакани,
нямат сили да погледнат отново напред. ...
Белите минзухари
сред хълм извечен прероди,
ти мое слънце безметежно,
цветя невиждани преди.
Аз всякога ги подарявах ...
ПО ЗАЛЕЗ И ПО ЗДРАЧ
Тишина
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат - ...
Тъжна вест
забави се откъснатото слово,
а вятърът не възропта -
за него беше нещо ново.
И буквите се разпиляха, ...
САМОТА
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда. ...
Моето детство
една висока бяла сграда...
Имаше много като мен деца,
играеха близо до една ограда.
След време разбрах, че това е моят дом, ...