Изгубени
Тушираме мъката си с алкохол, вярваме в поличби, в пророци. Мечтите ни малки, разпиляни на сол, от хората, роби на милиони пороци. Надеждите, скрити за по-добри времена, ръждясват и се забравят полека. Сърцата скърбят за нелепи неща, уморени ходим по незнайна пътека. Душите ни празни, от незнайно ко ...
184
24