25.08.2005 г., 13:54

морска елегия

142 0 4
Капитанът, гордо облегнат на кея, замислен стои и пуши лула. Замислен е той навярно за нея, умна, чаровна и горда жена. Безбройни пътувания-опасни и дълги! Самоотвержен е той, не познава страха, поглежда писмата-с огорчение пълни, но той не пролива тъй просто сълза. Той гледа звездите, но не е романтичен! Той мисли за хората и е винаги смел. Но образът му е тъй прозаичен, а живота омръзнал до краен предел. Но бурята идва, а той е отпуснат, след миг колебание-отново е звяр. Само другите могат това да допуснат, та нали той е на това море господар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Всички права запазени

Коментари

Коментари