Изгубени
Тушираме мъката си с алкохол,
вярваме в поличби, в пророци.
Мечтите ни малки, разпиляни на сол,
от хората, роби на милиони пороци.
Надеждите, скрити за по-добри времена,
ръждясват и се забравят полека.
Сърцата скърбят за нелепи неща,
уморени ходим по незнайна пътека.
Душите ни празни, от незнайно кога,
не помнят какво е хубава книга.
Лицата красиви, но какво от това,
нима пачка пари за всичко ни стига?
Ослепяваме бавно, живеем във филм,
ние сме роби, а някой ни бие.
Сами сме под дебелия облак парфюм,
а гримът много силен измамно ни крие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирела Всички права запазени
