danisab
44 results
Ловец на души 🇧🇬
Ловец на души Измолено търпението ме буди, очите търсят друга светлина. Безименният страх се чуди дали ще го приеме утринта. Ръцете тежко се преплитат в борба с непознатия си враг и дрехи възлите разплитат за да се навържат пак. Нужно ли е да го видя и истината да я разбера. над огледалото се вдига ...
176
На баща ми... 🇧🇬
На баща ми... Тогава детето в мене умря.. И моят вик изпрати те в тъмнината. Сега, когато всичко опустя споменине само чукат на вратата. Годините ме върнаха назад, гроба пресен бе покрит с цветя. И днес се моля за душата ти... колко тихо, бързо отлетя... А исках да ни видиш помъдрели, успели в живот ...
193
4
Дървото на Юда 🇧🇬
Дървото на Юда "видя съвсем ясно какво виси на дървото..." А.Кронин Огледалото с критика вече ми отвръща на погледа търсещ. Усещам компромис ,облечен в мил страх да не потърся утеха, внимание,взети наужким от дрехата моя. Пролетта плахо отдавна поиска времето свое. Сега, в Балзакова възраст би трябв ...
159
Стига ми един приятел... 🇧🇬
Можеш да бъдеш добре и самотен, сгушен далеч от прахта, от хорския говор,от немотия, от злоба човешка и суета. Да потънеш в избелелия, купен на старо диван, да поемеш дъх в уверения, че в живота за нещо и ти си избран. Но когато във въздуха лепнат и не падат думи-сълзи, а си сам и стените не шепнат, ...
212
8
Жена 🇧🇬
Мъжки силует през реката минаваше, хладни талази умора отмиваха, скулптура нежна на рамо не шаваше, красотата й вечна сили наливаше. Така през годините майстора раждаше все нови различни жени- ниски,високи,красиви,особени, но с истински предани живи очи. Дали е легенда, не знам,но с очакване изложба ...
191
2
Изстинало кафе 🇧🇬
Кафето вдига пара на ръба зад вестника, от вчера изоставен. Обяд е вече-аз не ставам за днешен вестник,сигурно разграбен е. Така не станах,когато чух гласа й- вълшебство от птиче гърло се изливаше. Стоях и слушах,но не приех я в мен, днес песента й тъжна в мен надига се. Пропуснах ли момента?Изтърва ...
169
2
Кръпка на душата 🇧🇬
Години изтекоха, моят часовник спря на момента, когато си тръгна. Беше добър, мил,нежен, /къщовник?!/, но от спомени жълти нищо аз не изтръгвам, от душата-буренясала градина, която изостави ти фатално и така година след година ветровете брулеха брутално живота мой и цветната картина /любовна/ сви се ...
155
2
Смяна на сезона 🇧🇬
Охлаждането на сезона факт е, не носим вече леко поведение, разтворили мухлясалите лакти навличаме се с нетърпение. Да не измръзнем, да не легнем на вечно искаща кушетка, болката да не пристегнем, за да я скрием под наметка. Безверни сме, но ваксинираме уклончиво към зло съзнание, треперим да не про ...
167
2
