На баща ми...
На баща ми...
Тогава детето в мене умря..
И моят вик изпрати те в тъмнината.
Сега, когато всичко опустя
споменине само чукат на вратата.
Годините ме върнаха назад,
гроба пресен бе покрит с цветя.
И днес се моля за душата ти...
колко тихо, бързо отлетя...
А исках да ни видиш помъдрели,
успели в живота млади хора.
И с мама двама остарели
да се радвате на нашата опора.
Но ти отиде си.Години
те чакаха напред.Да беше поживял!
И днес, след толкова лета пак питам
Господи, не ти ли беше жал?!?
© Ниела Иванова All rights reserved.