Всеки ден аз умирам по няколко пъти:
първо когато се любим,
после когато преставаме.
Всеки ден аз се раждам по няколко пъти.
С частици от твоята същност.
Даже смеха ми напомня за теб,
толкова с тебе съм свикнала.
Толкова други на тебе приличат,
а всъщност и толкова не.
Как да изгоня смеха си ,кажи ми? ...
Утро е, когато си до мен
и слънцето изгрява от щастие.
Утро е, когато сервираш ми кафе
и, вместо за довиждане, за утро ме целуваш.
Утро е, когато ме прегръщаш до насищане, ...
Все се мъча до тебе да стигна:
със думи,с дела,с погледи:
да те срещна макар и в съня ти
да ти нося по- малко тъга.
Да те целуна макар за довиждане, ...
Толкова малко от тебе съм искала. Разбиране малко. Помощ едва. Да ме целуваш на тъмно. Да ми подаваш ръка. Толкова малко от тебе съм искала. А ти продължаваш от мене, без мяра до днеска да вземаш...
Ако те срещах любов без да те търся, ако те имах без да те искам, ако обичана бях без да обичам, ако посрещна те днес подминала вчера, ако усетя отново красивата вечност на полета... Ами ако се събудя?
