nansuela

31 results

Една стара история 🇧🇬

-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руж ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
139 8

Човек... 🇧🇬

Човек живее в непрестанно търсене,лошото е че когато пред човекът стои избор и той избере,никога няма да разбере дали е направил правилния избор.Винаги ще си задава въпроса “Ами ако беше другото?”,винаги ще се терзае и вечер когато е тихо и излизат всички човешки болки пред него ще стои въпросът дал ...
nansuela (Нана)
nansuela
Essays
166

* * * 🇧🇬

Обхваща те бавно,
и бавно просмуква се в теб.
Пропуква и нежните части,
като звук от счупен лед,
и мислиш, не вярваш, че точно на теб ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
100 6

Отивам си 🇧🇬

Отивам си - не утре, не днес
просто сега...
Отивам си сега, завинаги и никога
няма да спра,
никога вече не ще обърна глава. ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
142 10

Каменно момче 🇧🇬

Когато затварям очи
и тичам нагоре по стълбите каменни,
като птица със криле,
ти си там, мое момче.
На върха винаги гордо стоиш ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
103 4

* * * 🇧🇬

Изгуби се по дългия път
в косите ти посребрели,
изгуби младостта си в замяна на мъдрост.
В ръцете сплетени държиш дете,
наричаш го внук и го обичаш от сърце. ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
94 6

Фотографът 🇧🇬

Случи се така,че това занимание стана мое призвание.Сигурно се чудите този пък какъв ли е?На какъв се прави?И аз се чудя постоянно и….нищо,до никъде не стигам.Всъщност казвам се Джак и съм фотограф,но не от онези досадни фотографчета за които си мислите веднага “досадник с апаратче и щрак щрак”да ам ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
104

Душата на един извор 🇧🇬

Толкова дълго през времената сякаш летяли и се прераждали, и запазвали творческите души.От много дълго време исках да напиша нещо за това, постоянно ми се въртеше в главата и все пак не сядах да го направя, казвах си: "Защо да го пиша?" и днес успях да отговоря на въпроса си -пиша го, защото искам, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Essays
181 6

Старата къща и момичето 🇧🇬

В тъмната стара къща,
точно на завоя след магазина,
живее момиче със красиви сини очи
и коси, в които слънцето блести.
Всяка сутрин тя се усмихва на лъчите ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
105 4

Нарисувах.... 🇧🇬

От дъхът си топъл нарисувах сърце,
но замръзна горкото и изстрих го
с ръце.
Нарисувах сълзи,но дъхът ми горещ
без жалост стопи ги. ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
92 2

Наслада 🇧🇬

Спи булеварда след дългия ден,
а ти тихичко спиш сгушена до мен.
Тихо е навън,а шумно вътре в мен,
чувства се борят,като че ли са в плен.
Така с наведена глава на моето рамо, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
91

Начало и край 🇧🇬

Как успяват да се усмихват,когато тъжат?
Как успяват да се разлистят,когато мълчат?
Как успяват да бъдат красиви,във този живот,
когато ръстят и виреят на гроб?!
От чужди сълзи поливани, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
128 8

Дарбата 🇧🇬

В живота ти,когато върви всичко назад,и си отчаян до болка,някъде дълбоко в сърцето си знаеш-очакват ме и хубави дни.
На 15 август бях на 15,тогава за първи път се влюбих силно и истински,сърцето ми биеше,като полудяло,дъхът ми спираше щом зърнех любимите очи.Да но за жалост,си остана само блян,бях ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
124 8

* * * 🇧🇬

Била съм някаква друга,
във друго време живяла,
някаква прехласната по
красотата,далеч със ум
не съм се гордяла,но ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
89 2

На Яна 🇧🇬

Между нас се случват чудеса,
ти си чудо най голямо на света.
И радвам се че те познавам,
че в сърцето ти местенце заслужавам.
Знаеш случват се чудеса ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
115 2

Ода за България 🇧🇬

Българийо,земя на богове,
земя на моето сърце.
Толкова мъка си видяла,
толкова герой надживяла.
Ти Българийо си кът от райската градина, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
135 8

Писмо 🇧🇬

Немога днес писмо да ти напиша,
немога,нещо все издиша.
Думите ми спират
точно на върха
и повече неискат да извират ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
240 22

прости... 🇧🇬

Когато вечер затваряш очи,уморен от дългия ден
и тайно си мислиш за мен..
те боли,сърцето ти разкъсано кърви.
Споменът за мен те изгаря в празното пространство
името ми изговаря... ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
96

Душата ми... 🇧🇬

В душата ми-просто така
идва и си отива песента,
в душата ми понякога вихър от чувства
кипи,а друг път просто си спи.
В душата ми събран е свят от цветове и думи, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
167 8

Обитателите 🇧🇬

Там времето сякаш беше спряло за своите обитатели,стените бяха сиви и безлични когато погледът ти се спреше на тях сякаш притискаха душата ти,интересното е че обитателите намираха красивото и в тях по олюпения таван виждаха сини облаци и слънце,по мрачните стени виждаха отражението на слънцето и слъ ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
111 2

Сам 🇧🇬

Понякога просто политаш
сам,
рееш се из небесата
загубил любима и подслон,
загубил родина и дом. ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
110 2

Здравей приятелко 🇧🇬

Здравей приятелко
Как си?
След толкова години се срещаме
проста така..
Съдба ли? ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
180 12

Огледално момиче 🇧🇬

Момиче в огледалото ме гледа
Докосвам се и тя докосва,
Момиче в огледалото се гледа
Спомени текат по стъклото
и бавно прокапват сълзи, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
136 4

Последен танц 🇧🇬

Седя на бара със чаша текила в ръка,
ти танцуваш със друга,а аз съм сама.
Поглеждам те страстно и дълго с копнеж
отпивам от теб
алени устни, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
123 4

*** 🇧🇬

Обичам те,когато си ядосан
смръщил вежди.
Обичам те когато се усмихваш детски,
обичам те когато бръщолевиш,
обичам те когато се чумериш. ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
97 4

Живот-въртележка 🇧🇬

Виолета живееше в малко селце със майка си,и често си мислеше,че нейното село е накрая на света.Живота тук беше еднообразен,сив и скучен.Помагаше на майка си в домашната работа без да се оплаква,но мислите и душата и я теглеха някъде надалеч.Мечтаеше да се изучи и да работи в някой голям град на ком ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
127

Детенце 🇧🇬

Заспало под дърво голямо
мъничко дете,
Свило се на топло под листата,
и го приспала песента на гората.
Една фея красива го зърнала ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
111

Може би... 🇧🇬

Може би зад ъгъла ме чакаш всеки ден,
може би ме гледаш през балкона уморен,
може би край тебе всеки ден минавам
и тайничко се надявам.
Може би ме чакаш дълго ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
165 14

Широко отворени очи 🇧🇬

Когато луната изгряваше и осветяваше света със тайнствена и мъглива светлина,тя се повдигаше на пръсти ,хващаше се за студените решетки
и гледаше към нея със широко отворени очи.Виждаше свободата като малък кръгъл златен сърп.Сърпът на свободата.
На сутринта имаше страхотно главоболие,хиляди малки и ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
191 4

Детство... 🇧🇬

Здравей ,мое детство отминало
още ухаеш на мокър паваж,
още ухаеш на лято и вятър в косите
още мечтаеш загледан в звездите .
Здравй ,мое детство отминало, ...
nansuela (Нана)
nansuela
Poetry
131 4

Мара 🇧🇬

Мара вървеше по пътеката обсипана с цветя,ухаеща на люляк.Красотата на природата докосваше сетивата и,нежно и в същото време напомнящо и за нещо отминало.Пред очите и изникнаха старите дълбоко скрити спомени,затворени отдавна в стария скрин,а ключът скрит дълбоко в душата и.Незнайно за нея сега не м ...
nansuela (Нана)
nansuela
Prose
121