Jun 4, 2006, 7:26 PM

* * *

  Poetry
96 0 6
Изгуби се по дългия път
в косите ти посребрели,
изгуби младостта си в замяна на мъдрост.
В ръцете сплетени държиш дете,
наричаш го внук и го обичаш от сърце.
Ах, отива си младостта
като вятър по морския бряг,
идва ново начало,
от любов и обич създадено, а
на него всичко му е дадено.
Младостта е кратък миг от вечността,
а старостта - тя идва, когато поискаш,
а не просто така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments