пантерата
13 results
Млади години 🇧🇬
Минава времето безспирно живота бавно си тече, отлетяха и младежките години от онзи свят на учители, учебници, дъски. Ние бяхме ученици с разпуснати, дълги коси по обич имахме шестици а по математика едва по три. Искахме ние да завършим, сякаш времето нас ще пощади от караници, дрязги и беди никои н ...
136
2
Последно сбогом 🇧🇬
До вчера искряха твоите очи, до вчера сияеше и твоята усмивка, а днес на гроба ти стоя и цветя полагам с болка тъй горчива. Ти беше тъй красива и добра богиня моя превзела ми сърцето, ти беше нежна, искрена жена, а вече светиш от небето. Не можах с теб да се сбогувам, да погаля за последно твоето ли ...
182
2
Ревниво сърце 🇧🇬
Ревниво е сърцето когато си далеч, когато до болка те желая, когато искам да крещя, а разумът на сърцето забранява. Ревниво е сърцето когато е в плен, по-страшен от окови на съдбата, когато иска да пее и лети, но измамено е от съдбата. Ревниво е сърцето щом сега не си до мен, а с други никъде се заб ...
185
2
Вълната на морето 🇧🇬
Вълните се сливаха с крайбрежните води по силни от морските прибои една вълна сред тях бе ти потънала в морските окови. Вятърът играеше с моите коси, и пееше тиха, нежна песен, че нейде там сега си ти, студена като късна есен. Напусна ти живота млада, загуби се в морските дълбини, но споменът за теб ...
157
4
Далече, далече 🇧🇬
Далече, далече в моята душа, живее и страда сърцето сега. За щастие и обич вечно жали и в кървави сълзи се дави. И всеки миг в огнен пламьк то изгаря, а липсата на обич го пари кат жаравa то вечно плаче и кърви и никой не идва да го спаси. Далече, далече в моята душа, умира и гасне сърцето сега, за ...
149
* * * 🇧🇬
Вятърът свиреше в горите и мъгла се спусна над скалите, сякаш всичко бе застинало сега в тази необятна пустота. Тъмата бе обгърнала очите, които плачеха в нощта, и в тъмни пламъци душите изгаряха на лунна светлина. Денят отново се задава и с бавни стъпки чука на прага, последна страница затварям от ...
132
* * * 🇧🇬
Боли, когато дойде краят, боли ме и сега, когато те виждам пред олтара, щастлив с нея под рька. Извръщаш очите си тьжни кьм мене, за последно да ме видиш ти и знаеш, че няма да се върнат прекрасните ни минали дни. До болка ме обичаше, зная, желаеше ме като нищо друго на света, но думата дадена на дв ...
130
