Последно сбогом
До вчера искряха твоите очи,
до вчера сияеше и твоята усмивка,
а днес на гроба ти стоя
и цветя полагам с болка тъй горчива.
Ти беше тъй красива и добра
богиня моя превзела ми сърцето,
ти беше нежна, искрена жена,
а вече светиш от небето.
Не можах с теб да се сбогувам,
да погаля за последно твоето лице,
тъгата бе ме тъй сломила,
а ти студена бе в черният ковчег..
Съдбата зла е знам това
и винаги добрите си отиват рано,
но аз не искам да живея и за миг,
щом го няма вече твоето рамо.
Разбиха се нашите мечти,
а всичко бяха те за нас-
без теб не мога разбери,
дори да дойде сетният ми час.
© Роси Антонова All rights reserved.
