sinner (Кая)

Тихо свири джаз... 🇧🇬

“Джаз... – хубави хора в кофти настроение”
Тихо свири… онези ноти танцуват на повърхността на локвите. Стъпват на пръсти като малки балерини. Като дами с островърхи обувки стъпват нотите в локвите и се разливат, плуват, полепват по всичко наоколо. Там на ъгъла до онази тухлена сграда един мъж свири ...

sinner

Prose

2006-06-21T19:34:31+03:00 142 6

В гнездото... 🇧🇬

Остави ме в гнездото На пилета крякащи В безизбежната си съдба Къде са всички несбъднати мигове В старите книги... във философията на живота, в мечтите на малките пилета... Къде са всички несбъднати мигове В празничните светлини и недопитото вино на снежната покривка В празникът на сливането и силат ...

sinner

Poetry

2006-01-03T23:55:19+02:00 111

Ръж... 🇧🇬

Ръж... “Идейки си запъхтяна вечерта веднъж...” Робърт Бърнс Като гоблен вечерта се бродира върху земното дневно пано, плавно и почти неусетно. Квадрат по квадрат, шев след шев. Денят се оттегля с розово сияние. Отминава и притихват гласовете. Детският смях, приказките, кучешкият лай, ревът на мотори ...

sinner

Essays

2005-11-28T22:41:57+02:00 167 2

Мечо, който не спи зимен сън 🇧🇬

Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...

sinner

Prose

2005-11-24T16:30:06+02:00 129 2

Нощни пеперуди 🇧🇬

Акорди треперят
по кожата на луната
настръхва сиянието
по струните на китарата
танцуват ...

sinner

Poetry

2005-09-21T20:35:56+03:00 177 16

Тя е за другите... 🇧🇬

Тя е за другите... Пространството между панелните постройки се изпълни с настъпващото утро. Очертанията им станаха по-ясни. Тук-таме светна някоя друга кутийка. Появиха се дървета, които някога са били със самочувствието на значими създания, а сега са малки на фона на човешките творения. Защо Господ ...

sinner

Prose

2005-09-13T21:30:55+03:00 158 4

Безвъздушно 🇧🇬

Потъвам устремно към дъното между мехурчета от въздух - безвъздушна и чашата ме сгъва в ъглите си пръски пяна ме отнемат попиват ме от този свят на мъртвите... И трескаво ме вдиша вятърът през ноздрите на океана безвъздушна капка пяна се разлива в синьо-сив отенък на кръвта... Пулс неуловимо стене р ...

sinner

Poetry

2005-09-10T13:27:59+03:00 111

Рождество 🇧🇬

Раждам се и политам
в сенките на вятъра
дочувам писък –
собственият ми глас
се раздира от гърлото на пресъхнал ...

sinner

Poetry

2005-08-31T17:39:31+03:00 121

За оцеляването 🇧🇬

Харесва ми понякога, (но понякога не е полезно, а полезното е твърде скучно ) да се пречупвам през образите във витрините, да ги проклинам и да вярвам, че има нещо по-истинско от тях. В затворени кутийки се тъпче апатична прозрачност и се хлъзга по стомашно чревния ни тракт, а “тракт” най-вероятно и ...

sinner

Essays

2005-08-16T19:22:54+03:00 258 10

Далече 🇧🇬

Събирам се в прашинките
полепнали в тънките ти бръчки
и се превръщам в гънка на смеха...
Отразявам се в тънкоструя светлина
по паважа под безбройни стъпки. ...

sinner

Poetry

2005-06-30T11:24:28+03:00 109

Наздравица 🇧🇬

Да си кажем НАЗДРАВЕ
Наздраве за Здравето дето Господ ни дава
Наздраве за всички Отрови, които ни радват
(и по малко от нашето здраве отпиват...)
Наздраве за Любовта дето идва и заминава ...

sinner

Poetry

2005-06-28T23:55:12+03:00 131 2

Стъпала 🇧🇬

На всяко стъпало от мен
е останала бледа следа
дай ми от твоите стъпки
като глътка жива вода...
*** ...

sinner

Poetry

2005-05-31T21:04:38+03:00 112 2

Ежедневие 🇧🇬

Въртележката така се завърта понякога, че заставаш на противоположната страна и се питаш как, по дяволите, стигна там?! Знам отговора много добре – в търсене на нещо ново и различно, в опити да запълня една празнота, която неизменно се появява при всеки – рутината. Като рутинна проверка рано сутрин ...

sinner

Prose

2005-04-04T22:40:46+03:00 186 8

До...обичам те! 🇧🇬

До преливане се взирам в очите ти
До напиване вдишам от кожата ти
До изгубване те целувам навсякъде
До премала не излизаш от главата ми
До напълване – не спирам да те желая ...

sinner

Poetry

2005-03-07T09:35:33+02:00 265 4

След 8 месеца съвместен живот 🇧🇬

"Ще те виждам ли отново?"
- Не знам. Ще ме виждаш ли, а тебе аз?
Ще се виждаме ли или само ще се гледаме?
Размити стъклообразувания
в кутийката на нашия етаж ...

sinner

Poetry

2005-03-02T10:16:00+02:00 147

Крадец ли? 🇧🇬

Ей, кой си ти?
Крадецо!
Промъкваш се по терлици в моя скътан в ъгъла на стаята свят. Какво си мислиш, че би могъл да откриеш там и какво си мислиш , че има там, което да ти послужи?!
Ей, кой си ти?
Крадецо любопитен, не се ли страхуваш, че, като нахълташ, ще се огледаш в празнотата на един смачкан и ...

sinner

Essays

2005-02-08T10:00:23+02:00 885 18

Полу... или 1/2 живот 🇧🇬

Живея в неосъзнато въздушно течение, което ме блъска и разпилява в ураган от мечти, вълнения, реалност, път по който трябва и път, по който искам да вървя.
Нося се в тревожното мълчание на деня, заспивам в прегръдките на мрака, пропил пълзешком светлината и се превръщам в сянка...
Заспивам уморена в ...

sinner

Essays

2005-02-07T16:55:31+02:00 316 4

Понякога ни трябва просто свещ 🇧🇬

Догаря свещта..
догаря спокойна и ярка
с пламък блещукащ едва
на вечерта превърна се в арка...
Догаря свещта.. ...

sinner

Poetry

2005-02-07T15:51:54+02:00 151

Живот на заем 🇧🇬

Захапвам те....
мое малко, смешно, жалко съществуване
и хвърлям твоето кърваво тяло -
непоносимо, досадно...
Живот ли ? ...

sinner

Poetry

2005-02-07T15:49:00+02:00 171 8

Трябва ни нещо повече 🇧🇬

Идва безмълвната утрин
и аз се събуждам отново сама
в прегръдките на свежия въздух
със завивка от студена роса..
Върху облака бял залюлях се ...

sinner

Poetry

2005-01-24T10:58:48+02:00 202 2

Остани и тази нощ 🇧🇬

Не си отивай... Моля те,
почакай, спри!...
Да те погледна за последно.
Навън вали... Не тръгвай!...
Остани и тази вечер. ...

sinner

Poetry

2005-01-20T10:07:54+02:00 242 10

Парченца 🇧🇬

Парченца ананас се наместват в гънките на кожата ми.
Парченца от устните ти отпиват сока полепнал по мен.
Парченца от устните ми поемат плода.
Парченца сладост потъват в мен.
Парченца младост ни взимат в плен. ...

sinner

Poetry

2005-01-14T09:32:36+02:00 154

Твърде късно 🇧🇬

Мълчи телефона.
Не чува молбата на погледа, взиращ се
толкова често във него.
Мълчи и боли неизвестното
- излъжи ме поне и роди ...

sinner

Poetry

2005-01-14T09:29:21+02:00 187 4

Влюбвам се... 🇧🇬

Влюбвам се в далечното,
в недостижимото,
в мечтаното.
Влюбвам се във въздуха,
той тука недостига, ...

sinner

Poetry

2005-01-13T10:50:37+02:00 223 4

Скитница 🇧🇬

Скитница броди
в нашите погледи...
Нозете й боси
са сякаш пирони;
ръцете й черни, ...

sinner

Poetry

2005-01-12T16:07:24+02:00 162 4

Разпра с времето 🇧🇬

Имах малко време днес .... глупости, времето ме имаше за малко...
Спрях се, защото нещо вече съм много изморена или просто ме домързя да се опитвам да му се изплъзна и да избягам от неговите пипала....
Днес му се отдадох ... Пуснах го в мен и то доброволно. Обикновено не можем да се разберем - аз ис ...

sinner

Essays

2005-01-12T11:58:05+02:00 289

И аз...или на 24 🇧🇬

А бях малка....
И все още съм...
И винаги ще бъда...
Малкото момиче, което отказва да порасне.
Минават днес няколко часа, ...

sinner

Poetry

2005-01-12T11:52:10+02:00 162 8

*** 🇧🇬

И се търсехме в спомени
уморени от връщане в тях,
и чакахме в монолози
да рисуваме отново с нас.
И рисувахме в изкрещяло ...

sinner

Poetry

2005-01-11T09:36:46+02:00 156 4

За лека нощ 🇧🇬

Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам ...

sinner

Poetry

2005-01-10T09:42:36+02:00 205 8

Танц на буквите 🇧🇬

Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля, ...

sinner

Poetry

2005-01-07T14:01:17+02:00 150 2

Там... 🇧🇬

Пееш ли?
Как хубаво пееш...!
Как нежно от твоите устни
струи песента
и по пръстите стърже ...

sinner

Poetry

2005-01-06T10:10:10+02:00 165 2

Как едно малко момиченце се превръща в малка жена... 🇧🇬

....На Дени /сестричката ми/ с много обич.
И на всички жени, които се борят
и запазват някъде облика на малките момиченца....
Когато - тогава...
Безмилостно те смачка горчивата, натрапчива миризма на града и те удря слузестото тяло на разложението в крайния квартал, когато правиш дълбок поклон на ня ...

sinner

Essays

2005-01-05T10:15:55+02:00 453 8

В обектива на моето съзнание 🇧🇬

Отражения, сенки и спомени
се лутат оплетени в паяжина от чувства,
в обектива на моето съзнание.
И в тях търся те
мое знамение, ...

sinner

Poetry

2005-01-04T14:54:51+02:00 191 8

Сънувах те... 🇧🇬

Сънувах те...
облечен във водопад
от сребърно лъчисто откровение.
Сънувах те...
като статуя изваяна от дим, ...

sinner

Poetry

2005-01-04T09:39:57+02:00 245 8

Искамммм 🇧🇬

>> Искам устните ти, върху
>> моитe парченца възбуда
>> изплували на повърхността.
>> Искам тялото ти до моето
>> отпуснато в паяжината ...

sinner

Poetry

2004-10-22T09:52:55+03:00 229 4