Jun 30, 2005, 11:24 AM

Далече

  Poetry
113 0 0
Събирам се в прашинките
полепнали в тънките ти бръчки
и се превръщам в гънка на смеха...
Отразявам се в тънкоструя светлина
по паважа под безбройни стъпки.
Бълнувам че някъде – където и да си
си спомняш някакво начало
началото на “аз и ти”
И тръгваш по едни следи
порязни, в строшено огледало
Тънка струя ... ти вървиш
и газиш смело в кръвта,
но не умееш да кървиш...
Далече си, за да те стигне,
летиш над всяко стъкълце,
в което се раздирам аз.
Да, няма как да разбереш
за болката,
когато неумееш да обичаш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кая All rights reserved.

Comments

Comments