VenY (Венцислава Симеонова) - Works

Просто 🇧🇬

Просто ти си отиваш от мен.
И вратата след тебе е същата.
И денят си е просто ден -
понеделник и малко намръщен.
Просто няколко капки дъжд - ...

VenY

Poetry

2006-02-22T00:19:06+02:00 171 16

Не ми казвай 🇧🇬

Не ми казвай, че има небе -
много синьо и пълно със птици.
Разкажи ми как вечер морето
съживява всички удавници
/като кости заседнали в гърлото ...

VenY

Poetry

2006-02-22T00:17:07+02:00 151 12

Защо 🇧🇬

Ти защо ме отведе
на онова седмо небе,
дето птиците само го знаят?
И защо ме накара
да вярвам, ...

VenY

Poetry

2006-02-22T00:16:22+02:00 142 10

Сбогуване 🇧🇬

Във празната стая.
На празната маса.
Със празни зеници.
Мълчиш и ме гледаш.
Мълча и те гледам. ...

VenY

Poetry

2006-02-21T13:07:54+02:00 160 8

Самота 🇧🇬

Самота до побъркване,
до задъхване. Жълта.
Във очите се пръска.
Във очите ми млъква.
Като в гроб ме затваря ...

VenY

Poetry

2006-02-21T13:07:08+02:00 136

Алена като кръв 🇧🇬

Алена каго кръв
болката запулсира.
Някаква тънка връв
трябва да се е скъсала
между мене и тебе. ...

VenY

Poetry

2006-02-21T13:02:00+02:00 116

Отрезвяване 🇧🇬

Едно потискано мълчание
внезапно ме събуди.
Прехапвах устни от старание
да бъда дълго друга.
Такава някаква неистинска, ...

VenY

Poetry

2006-02-21T13:01:14+02:00 135 10

Прераждане 🇧🇬

Очите си не мога да откъсна
от твоите очи. Пропадам в теб...
Душата ми умира и възкръсва.
А после се разтапя като лед,
докоснат от горещите ти устни. ...

VenY

Poetry

2006-02-20T18:54:12+02:00 180 22

Аз в локвите 🇧🇬

Във локвите усмивката ми няма
да се стопи, когато си отидеш.
В очите, потопени под водата,
сълзите няма даже да се видят...
И все така ще гледам към небето, ...

VenY

Poetry

2006-02-20T18:53:25+02:00 144 18