Аз съм грозен
Аз съм грозен. Когато природата ме е създавала, явно е била в месечен цикъл или обедна почивка (това понякога може да е едно и също...). След това, за да замаже малко гафовете си, ми е тръснала с шепите, без да се стиска, остър език и ум колкото на 3000 незадоволени руси и малолетни чалгаджийчета. Това обаче не ме топли особено. Понеже съвременната жена търси в мъжа всичко друго, но не и мозък. В крайна сметка, мозъкът няма да й е от особена полза, освен ако не иска да прави кариера като професор, член-кореспондент на БАН по философските въпроси. Повечето жени обаче нямат подобни амбиции. Щом стигнат до първата част от евентуалния си бъдещ титул - "член" - те забравят майчино мляко, бащин шамар и първа целувка с момченце под лунната светлина.
Аз съм грозен. В последно време съм и поостарял и надебелял. Но не ми пука особено. Когато бях млад и слаб, никоя от всички големи бели пернати създания, издаващи крякащи звуци (все пак да не казваме "патки", понеже напоследък всяка незадоволена коза се пише по-голяма феминистка и от Прешъс Уилсън) не се трогна по мен, та сега ли? Големите пернати създания търсят големи окосмени горилки с портфейлченца като "Война и мир", с колички с размерите на боклукчийски камион и с пръстченца като салам "Перелик" - за хубави хора! (бел. ред. - в повечето случаи това всичкото върви в комплект с полов орган с размерите или на дебърцина, или на свинско черво, но нейсе...)
Аз съм грозен. Както най-вероятно си грозен и ти, който в този момент четеш това писание. В крайна сметка светът не се състои само от плакатни манекени с фейсове на Дейвид Бекъм, мустачки тип "курвенска вежда" и брада в стил "козлето Боц"... а, щях да забравя и мускулите на Шварценегер от предгубернаторския му период. 90 на сто от българите сме грозни... според стандартите на тъпите крави, четящи "Блясък", "Жената днес" и "Мъжът нощес". Преждеспоменатият едър рогат добитък си мисли, че е достатъчно да нанесе пет пласта мазилка марка "фон дьо тен" по личицето си, и вече е заприличала на Линда Еванджелиста, при положение, че преди това е приличала на онзи крокодил от "Без думи"... как беше... а, Раши. Не става, уважаеми блеещо-мучащо-крякащи феминозавърчета.
Аз съм грозен. Но и вие не сте по-красиви, дами и господа. Поне не външно. Ама на кого ли му пука за вътрешната красота? Не и на вас, нали? Сложете си ръка на сърцето и кажете кога за последно сте пускали гювеч на някого като мен? Доста отдавна е било, нали? Когато все още не сте се мислили за принцеси и кралици, а си бяхте чистопородни грозни патенца с кал по перата и хайде да не казвам какво около устата. Тогава правихте секс с всеки, само и само за ад ви забележат. Сега обаче акциите ви са по-скъпи и от тези на "Microsoft". Майкрософтските обаче поне имат покритие. Понеже 90 на сто от компютрите са с Windows, а вие се котирате сред все по-малко народ.
Аз съм грозен. Отвътре обаче съм красив. При вас е обратното. Ето защо съм се отказал да залитам по поетеси и списувателки. Много отдавна бях казал, че духовната нищета води до интелектуална, чувствена и дори понякога физическа фригидности и импотентност извън рамките на белия лист. Вие пишете красиво, понеже чувствате, че в реалния живот това няма да ви се случи. И не се случва. Затова е и цялата ви злоба, затова отчаяно търсите към кой пън, чвор, корен или клон да се лепнете - защото чувствате, че остарявате и погрознявате, тоест, губите най-големия си коз досега - лицата, циците и задниците си. А когато ги загубите, няма с какво да компенсирате. Най-много да научите наизуст някой-друг цитат от Паулу Коелю, с който да впечатлявате самотни библиотекари и читалищни дейци на село. Но и това няма да мине.
Аз съм грозен. И съм свикнал. И вие ще свикнете. Но ще ви боли.
Дано.
© Сибин Майналовски All rights reserved.
