Бягство
Искам само да избягам в някой друг свят...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека от тръни!
Иска ми се да избягам... някъде в някой свят, където хората са искрени, когато казват "обичам те"; искам да не съм самотна, когато ме прегръща, човека, когото обичам; уж са простички неща, а се оказаха непостижими... страх ме е от самотата, страх ме е от нощите... страх ме е и от тази обич, която все още е съвсем в зародиша си, а усещам как ме всеобема... не знам къде съм, не зная...
Аз искам да съм до топло мъжко тяло, което да ми дава измамна дори сигурност, че утре слънцето ще е по-хубаво от днес!
Аз съм мечтателка, искам да се разхождам около езера и в планини... Чака ме цял един живот за живеене и още поне един за създаване... ще избухна от енергията си и се давя в нея...
Искам тук и сега да ми се СЛУЧВА живота, преди да изтече покрай мен.
Аз съм част от реката, самата река, не камъкът, покрай който тя тече...
Луда съм вече... дете съм още, но и жена, а и дявол понякога...
Искам да избягам!
© Анна Тодорова All rights reserved.
приемам я и ми харесва 
