Kotentseto (Анна Тодорова)

Лунен пламък 🇧🇬

Студен лунен пламък
обгаря върховете на листата.
Светът изглежда малък, жалък,
заспал спокойно под луната.
Студено припламват звезди, ...

Kotentseto

Poetry

2006-08-14T23:08:20+03:00 153 10

Няма да се върна 🇧🇬

Не, няма да се върна
и да ме молиш - не,
любовта ни овехтяла няма да прегърна,
неискрен днес стоиш на колене.
Няма! Завинаги сбогувах се, ...

Kotentseto

Poetry

2006-08-02T19:03:47+03:00 190 10

Бягство 🇧🇬

Искам само да избягам в някой друг свят...
Не е честно да е така! Не е честно да се раздадеш докрай и да не получиш нищо! Не е честно да отвориш вратата, зад която очакваш да намериш градина с цветя и да се озовеш на пътека от тръни!
Иска ми се да избягам... някъде в някой свят, където хората са иск ...

Kotentseto

Essays

2006-05-18T00:23:07+03:00 255 12

Душата ми 🇧🇬

Странно се стече реката,
моята си лична, вътре
тази, дето ме подмята
през вчера днес и утре.
В спомени изтъркани ...

Kotentseto

Poetry

2006-05-10T07:49:53+03:00 192 18

Цветето 🇧🇬

Малките нежни лестенца, едва-що укрепнали, любопитно се протегнаха нагоре. Цветето беше щастливо, защото е живо и съществува. Отне му известно време да стигне до заключението, че действително Е, но пък и разполагаше с толкова много време. Слънцето плисваше рано сутрин и го гъделичкаше с безбройните ...

Kotentseto

Prose

2006-05-04T16:44:16+03:00 175 2

Emotions

Kotentseto

Music

2006-04-28T20:28:21+03:00 386 8

Сбогом 🇧🇬

Не искам да те наранявам –
зная как боли раздяла.
За нищичко не обвинявам,
но песента ни вече съм изпяла.
Слагам край, така реших. ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-28T08:44:13+03:00 154 10

Renewal

Kotentseto

Music

2006-04-27T21:05:20+03:00 301 8

Луната 🇧🇬

Тази вечер луната беше голяма и кръгла, червена. В приказкита казваха, че такава луна носи смърт. Но Тя все пак я гледаше и удивено, и възторжено. Носела смърт. Та и самият живот е белязан от Дебнещата - в храната (съдържаща все повече консерванти), водата (която е добро отражение на Менделеевата та ...

Kotentseto

Essays

2006-04-27T16:50:22+03:00 214 2

* * * 🇧🇬

Притиснала ме е стена
от грехове и грешки.
Като объркана сърна
се лутам сред насмешки.
Да се разделя не мога ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-24T14:53:52+03:00 165 18

Опит 🇧🇬

С тебе вече опитах - нещо не беше във ред. Сигурно нейде залитнах – не получих ни мляко, ни мед. Нека почакаме... Имаме време – цял свят дори да протакаме, листът е бял – няма цвят. Няма червено, нито черно, нито бяло. С мен ти вече пробва - вкуси ме, вдиша ме, спря. Дали се оказах отровна, или ти д ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-24T14:50:26+03:00 132 10

Дъждовно 🇧🇬

Вали порой,
небето се разтърсва.
А аз стоя на спирка зад един завой
и чакам да поспре, а малко и ми втръсва.
Дъждът се излива, ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-24T14:48:58+03:00 162 6

Тръгваш вече 🇧🇬

тръгваш вече... мислех, че няма да ме заболи или поне не много. Но ти вече тръгваш. отиваш си. Когато ни делеше само дъхът ни, смятах, че си далече, много далече. А ти сега тръгваш. И няма да се върнеш. Зная. Не ми каза Довиждане. И здравей не ми каза. Тръгваш вече. Нямам сили да се сбогувам. Дълго ...

Kotentseto

Essays

2006-04-23T21:00:34+03:00 261 8

Приятелско 🇧🇬

Приятелю, приятелю, защо се лъжем, че се докосваме невинно, по приятелски? Страх те е все пак, знам, да не би да се обвържем, не ми пробутвай, моля те, поглед монашески. Та аз не съм дете, по-малко монахиня и не искам вечната безпрекословна вярност. Позволи да те прегърна под натежалата смокиня, таз ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-23T17:16:24+03:00 212 12

* * * 🇧🇬

Светът е място злокобно на смърт и разруха, на омраза жестока прокоба над всички виси пак тегобно и дебне ни там посред на живота потока. И няма души, и сърцата са празни живеем с цел едничка да умрем, а злините са станали болести заразни и суета безумна кога ще се спрем! Рушим безразборно без оглед ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-23T17:15:08+03:00 131 10

Понякога 🇧🇬

Понякога човек забравя, че бил е друг, че можел е – надалече се отправя с измислено перпето мобиле. И случва се да хукне в една посока луда ... и нещо да му хрумне (от грип или простуда). Понякога човек пропада бездънно е всяко сърце, но дяволската канонада не гали и гълъб с перце... Понякога човек ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-20T16:27:22+03:00 162 8

Белите коне 🇧🇬

Белите коне от впряга
на слънчевия бог на бурите,
над мене искам да пробяга –
да спре лъжите, хората и думите.
Белите коне ще светят ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-20T16:25:17+03:00 177 8

Безценно (Precious - Depeche Mode) 🇧🇬

Precious and fragile things Need special handling My God what have we done to you We always tried to share The tenderest of care Now look what we have put you through Things get damaged Things get broken I thought we'd manage But words left unspoken Left us so brittle There was so little left to giv ...

Kotentseto

Translations

2006-04-20T11:19:23+03:00 265 8

Домакине 🇧🇬

Време ли е вече да си тръгнем? Нека тази вечер (само) с теб да се прегърнем... Проклето време, пак ни се изплъзна, на общото ни бреме с вино да отвърнем... Домакин си днес, наздраве! Нека да е вино - и то да е проклето! Дано не се забравим и когато пак се видим проклети или не - да сме заклети. Дали ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-19T19:30:24+03:00 109 4

Перца и възглавници 🇧🇬

Около мен има много, много възглавници, и много перца, и котки... Около мен живеят топлината на съня, безтегловността на пробуждането и енергията на деня. Около мен съществува цял един свят, а може би дори повече от един. А в мен? В мен е тъмно. Вече дори свещ не огрява така (не?)познатите ми скрити ...

Kotentseto

Essays

2006-04-18T20:38:02+03:00 176 4

Вълк 🇧🇬

Високо изви се в нощта
протяжен вълчи вой,
но не уплаха от смъртта -
желание диво носеше той.
Високо се вдигнаха тайни слова ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-18T20:35:02+03:00 155 16

Един непознат 🇧🇬

Днес срещнах един непознат в автобуса. И се малко заплеснах при все самота и покруса. Той имаше твоите устни, очи и магия. Само му липсваше луничката малка, а може би - скри я. Днес срещнах един непознат и отминах. Без да искам се стреснах колко отдавна заминах? Днес срещнах един непознат... И пак м ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-18T17:05:32+03:00 147 2

За ключета и ковчежета 🇧🇬

Вчера реших да подредя душата си... тръгнах по множеството коридори и гледах вратите, зад всяка имаше по един спомен, скъп или може би омразен... отворих вратата с твоето лице. Разгледах стаята, беше обсипана с теб... усмивката ти, лицето ти, докосването ти... а трябваше да я затворя... как ли? Взех ...

Kotentseto

Essays

2006-04-17T17:58:41+03:00 180 10

Дракони 🇧🇬

Дракони летят в пространство безлунно, обсипано със звезден прах, дракони, обречени на вечно странство в нощта кръжащи с вечен страх. Дракони със дъх на древност призрачно пресичат моя път; дракони, чиято странна нежност витае във митичен кръг. Дракони дишат с огнени аури разтапят време, реалност и ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-17T17:34:10+03:00 128 10

Живот 🇧🇬

Живот без болка и тъга живот ли е, кажи? Живот без вкус солен на паднала сълза... С такъв живот не ме лъжи. Търся живот, който ме вплита в безбройни нестройни поройни копнежи и чувства, и страсти; моята мисъл без друго полита самотна сиротна по тайни пътеки, обрасли във храсти. Не искай, не питай бе ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-17T17:33:24+03:00 128 8

* * * 🇧🇬

Да скърцам със зъби привикнах не откликвам на зло и беда чувство, добро леко отритнах стига да не е в моя вреда. Паднах, станах – напред и напред, а Яворовата любов не чувствам. И все така – от соаре, на соаре – с главоболие и студ закусвам. Труд и знание – така ме учиха и аз им вярвах... по-преди, ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-15T16:11:53+03:00 147 2

* * * 🇧🇬

Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.
Не ме сгряха мъжки ръце, ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-15T16:06:19+03:00 99 4

Искам 🇧🇬

Искам да те имам, нима е много, ти ме имаш. Даде ми всичко, което съм, даде ми повече, каза ми коя съм. И пак те няма, някъде си там, с друга, при друга, на работа, на Марс... аз чакам, свикнах и да чакам, и да плача, и да съм сама... но се уморявам, знаеш ли, аз съм там, когато имаш нужда от мен, а ...

Kotentseto

Essays

2006-04-15T15:54:46+03:00 328 10

И ето... 🇧🇬

И ето само миг един измина откакто ти замина а сдържам силен вик по тебе И ето само ден един се стече през пръстите и вече чувствам липса в мен по тебе И ето само нощ една залезе откакто ти излезе а аз съм пак в немощ по тебе и ето само... тишина отговаря ехо на вика ми нещо в мен не спира да крещи ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-14T17:08:28+03:00 130 10

Признание 🇧🇬

Нека не говорим за умора, за сивото и скучното, да откъснем тревица от двора – нека седнем и подишаме. Уж са думи като думи, а устата ни – слепени, уж сме възрастни, разумни, а от глупости се пеним. Раменете ми тежат от слабост пред погледа ти някъде изгубен, взе ми даже глупавата радост да те гледа ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-14T17:05:16+03:00 161 4

Мълчание, сияние 🇧🇬

Мълчание, сияние, гора - безоблачна и влюбена зора. Мълчи! Мълчи! Ни звук, ни дума - само влажен мирис на есенна шума. Мълчание, сияние, луна - удавена във ярка светлина. Мълчи! Мълчи! Ни стон, ни дъх - само лекото докосване на есенния мъх. Мълчание, сияние, небе - забравени са всички страхове. Мълч ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-14T17:03:41+03:00 170 8

Не... 🇧🇬

Ръка, протегната на тъмно не дарява топлина. Свещ, запалена по съмнало е излишна светлина. Нежност, изпросена от звяр не е желаното докосване. Любов, останала без капка жар е само безцелно прахосване. Очи, загубили се надалеко не са така желани. Сърце, прободено, но още меко е самО и такова ще остан ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-13T20:19:47+03:00 139 6

* * * 🇧🇬

Да скърцам със зъби привикнах не откликвам на зло и беда, чувство добро, леко отритнах, стига да не е в моя вреда. Паднах, станах – напред и напред, а Яворовата любов не чувствам. И все така – от соаре, на соаре – с главоболие и студ закусвам. Труд и знание – така ме учиха и аз им вярвах... по-преди ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-13T17:52:05+03:00 132

Бягай 🇧🇬

И светът се промени in just a second, вероятно пак ти измених в своя си измислен преход. От теб вървя към Онзи със главната буква, без име, но също без пози, който след мене не хуква. Това ли искам – не зная какво ще се случи? – поживëм, света до край ще промечтая без спирка, без дом. Ти беше, Ти си ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-13T17:44:36+03:00 147 6

Изповедно 🇧🇬

И Един мъж срещна Една жена. Вечната заблуда, розовите мечти и въздушните кули. За какво ми е всичко това? Имаш ли отговор? Мълчиш. Ти мълчиш, когато не се подиграваш със себе си. Но аз видях! Видях теб! Зад всички перденца, с които си се забулил, под тоновете прах, които времето е наслоило върху чу ...

Kotentseto

Essays

2006-04-11T10:15:45+03:00 224

Горско 🇧🇬

Тръгнах по пътеката. Тревите наклониха стебълца и пропуснаха слънчевите лъчи да пошептят помежду им. Вървях, а не докосвах земята. Босите ми ходила чувстваха пощипването на камъчетата и ронливата пръст. Заслепяваща бе светлината, но мека, сияеше от всички страни и отникъде. А аз все така вървях... ц ...

Kotentseto

Essays

2006-04-11T10:13:25+03:00 158 2

Съвест 🇧🇬

Може и да нямам съвест, може, но и не желая името светица, а и за какво ми е, мой Боже, да крея като храмова свещица. Съвест нямам, погребана навеки остана под черната, горчивата мътилка, но аз вървя по горските пътеки и не давя мерзост във бутилка. Съвест, казваш, нямам. Сигурно ми липсва страшно, ...

Kotentseto

Poetry

2006-04-11T02:27:53+03:00 106