Дракони
Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.
Дракони със дъх на древност
призрачно пресичат моя път;
дракони, чиято странна нежност
витае във митичен кръг.
Дракони дишат с огнени аури
разтапят време, реалност и свят,
дракони търсят си господари
и във въздуха жежък трептят.
Дракони древни и верни до смърт
живеят във собствен предел;
дракони диви в полет без дъх
любовта е на вас живота отнел.
Дракони, дракони, дракони
блестите в отблясъци лунни;
дракони, дракони, дракони
красиви, могъщи, разумни...
Дракони, носещи облаци вихрени
войната ли търсите или покой;
дракони чисти и искрени
господарят ви мъртъв, мъртъв е той.
Дракони вият се във небесата
самотни и тъжни души;
дракони минават без смут под дъгата,
а всичко край тях се руши...
© Анна Тодорова All rights reserved.
