Не...
Ръка,
протегната на тъмно
не дарява топлина.
Свещ,
запалена по съмнало
е излишна светлина.
Нежност,
изпросена от звяр
не е желаното докосване.
Любов,
останала без капка жар
е само безцелно прахосване.
Очи,
загубили се надалеко
не са така желани.
Сърце,
прободено, но още меко
е самО и такова ще остане.
Лице,
забравило предишен израз
не може да ти се усмихва.
Съдба,
белязана от тъмен извор
е дала свойта вечна лихва...
© Анна Тодорова All rights reserved.
