Понякога
Понякога човек забравя,
че бил е друг, че можел е –
надалече се отправя
с измислено перпето мобиле.
И случва се да хукне
в една посока луда
... и нещо да му хрумне
(от грип или простуда).
Понякога човек пропада
бездънно е всяко сърце,
но дяволската канонада
не гали и гълъб с перце...
Понякога човек се впуска
в безумни, бездушни неща,
вълкът обаче агънцето схрусква –
другото е чиста лъжа.
Понякога човек застава
сам и болен, и пометен
в паяжина от стъкло се омотава
и няма дух даже мимолетен.
Понякога човек препуска
през мъгли и облаци далечни,
а бяга му мечтата дръзка
по пътища безкрайни, млечни...
© Анна Тодорова All rights reserved.
