Какво мисли младо момиче в България
1 min reading
Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека се изчерпва и няма с какво да се заплатят последните разходи по поддръжка на мозъка. В края на краищата, в началото на нищото, в края на тунела има светлина, но токът се увеличи и няма пари да се захранва електрическата крушка. Много младежи гледаха дълго време залеза и се заслипиха от червената ярка светлина на оловото и паднаха мъртви в началото на своя и без друго тъмен житейски път. Катастрофи много, убийства, изнасилвани девойки, ограбени и убити пенсионери, гаврене с човешкото тяло, убиване поради ревност, самоубийства, убиване на малки деца и много други случаи на човешко оцеляване. Върнахме се хиляди, хиляди години назад. Страхът се разпространява навсякъде. Никой не дръзва да се противи, всеки се е затворил в черупката си и чака някой да му я разбий с чук, но Кой? Земята се раздаде на дребните земевладелци и сега стои пуста и безлюдна, такава каквато е душата на българина в момента. Всеки дебне своята лична плячка, своя личен интерес, изгода и тъпче всички останали. Няма доверие в свят на страх. Поставя се една бариера пред красотата и хармонията в живота, за да изпъкне грубостта, суровия начин на оцеляване.
Но аз не мога да оцелея...
Но аз не мога да оцелея...
© Мария Пейчева All rights reserved.
