Какво мисли младо момиче в България
1 мин за четене
Не мога да оцелея в този свят на различия и собствен интерес. Губят се идеалите, цената на красотата се увеличи. Ценностната система се разруши, а планът за нейното амортизиране беше сбъркан, тъй като я счетоха за бавно ликвидна и начислиха по-малка сума от очакваната. Богатството в душата на човека се изчерпва и няма с какво да се заплатят последните разходи по поддръжка на мозъка. В края на краищата, в началото на нищото, в края на тунела има светлина, но токът се увеличи и няма пари да се захранва електрическата крушка. Много младежи гледаха дълго време залеза и се заслипиха от червената ярка светлина на оловото и паднаха мъртви в началото на своя и без друго тъмен житейски път. Катастрофи много, убийства, изнасилвани девойки, ограбени и убити пенсионери, гаврене с човешкото тяло, убиване поради ревност, самоубийства, убиване на малки деца и много други случаи на човешко оцеляване. Върнахме се хиляди, хиляди години назад. Страхът се разпространява навсякъде. Никой не дръзва да се противи, всеки се е затворил в черупката си и чака някой да му я разбий с чук, но Кой? Земята се раздаде на дребните земевладелци и сега стои пуста и безлюдна, такава каквато е душата на българина в момента. Всеки дебне своята лична плячка, своя личен интерес, изгода и тъпче всички останали. Няма доверие в свят на страх. Поставя се една бариера пред красотата и хармонията в живота, за да изпъкне грубостта, суровия начин на оцеляване.
Но аз не мога да оцелея...
Но аз не мога да оцелея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Пейчева Всички права запазени
