Apr 3, 2006, 7:59 PM

КОСМИчески забивки

  Essays
208 0 10
2 min reading

КОСМИчески забивки<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

            „Какви са тези косми?!!!” почти съм убедена, че всеки е изпадал в немилост пред този въпрос. За космите. Просто (ли?) ДНК – мое, твое, наше или КОСМИческо?

              Тук някои ще си кажат, к’ви са пък тия простотии и защо космите да са нещо толкова (колко точно?) съществено, че да заемат 2 мин от моето безценно време (време – тип абстракция за отчитане и измерване на човешката безотговорност, често използвана за оправдание на самоцелно зацикляне и т.н.) Ами тук ще ви кажа на вас, саркастично любопитните, че космите са не само постоянно присъствие от близък (интимен) тип, но те, драги за някои са и единственото останало свидетелство за връзката ни с космоса. Но тези „някой” са толкова неща’тни, че не смятам да подправям бърканата от мен каша с тях (все пак, няма да ви тровя живота, я!). Що се отнася до мистичната страна на въпроса, Сам-сон изниква сам в спомените ми. Той, не просто е бил основател на хеви мета’ течението и заклет фен на Милош Форман. Мисията му била невъзможна, защото товарът на (а)б(в)реме-то, което е носел на главата си (космите) е било леко казано не-по-силно, не-по-слабо. А когато отишъл на freeзьор за подрязване на цъфтежа, заспал и се събудил скинар, КОСМИческото си било отишло. Тук препуснах и пропуснах да поясня, че всъщност това автофрустриране от типа „Икарово падение” е било не в полза роду,

а защото жена му Дали-ла (дали-ми?) е била твърде навътре в бизнеса с перуки. Но както и да е.

              Цялото това без(с)мисловно завихряне, ме наведе на мисълта за цикличността в еволюцията на КОСМИческото – бебешката мъхавост, детската разпиляност, пубертетската омазненост, зрялата суетност, критическата плешивост и старческата неуместност. От друга страна, напира да се каже, социокултурната обремененост с нейните модни тенденции. Като почнем от половото космонавстване; женското „о,без!”космяване и забележителното при(на )родно или причинно накосмяване (при мъжете); минем (напряко) през метъл, пънк, скин, рап и поп изпълненията и стигнем до принудителните издевателства над КОСМИческото оцеляване (казарма).

               Та, „Какви са тези косми?!!!” или по-скоро чии, от кой етап и тип, с каква плътност, форма и реалност, с/без заченки на хигиенни навици ...какви истин(ск)и за(б)луди (като мен)! Космите не са това, което са.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива All rights reserved.

Comments

Comments

  • Знаеш ли, Ива, няколко пъти го препрочитам, но нещо ми отбягва. Би ли ми написала каква е идеята или чувството, което е породило тази твоя творба! Просто желая да се обогатя с нещо ново.
  • интересни размисли
  • Пълна "каша"
  • Отдавна не се бях смял от сърце. Не само е остроумно, но и интелигентно - но с онази бликаща, жива, непретенциозна интелигентност, която е рядък дар. Харесва ми освен това закачливата играта с думите - насладата от думите, радостта от думите, без следа от словоблудство. Отношението към темата: детско, но и зряло, с дистанцията на иронията. Може би някъде се губи целта на казаното - освен ако и това не е нарочно. А най-вероятно е. Поздравления!
    Ще очаквам(ме) и други есеистични изяв(и)лениия.