3 abr 2006, 19:59

КОСМИчески забивки

  Ensayos
206 0 10
2 мин за четене

КОСМИчески забивки<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

            „Какви са тези косми?!!!” почти съм убедена, че всеки е изпадал в немилост пред този въпрос. За космите. Просто (ли?) ДНК – мое, твое, наше или КОСМИческо?

              Тук някои ще си кажат, к’ви са пък тия простотии и защо космите да са нещо толкова (колко точно?) съществено, че да заемат 2 мин от моето безценно време (време – тип абстракция за отчитане и измерване на човешката безотговорност, често използвана за оправдание на самоцелно зацикляне и т.н.) Ами тук ще ви кажа на вас, саркастично любопитните, че космите са не само постоянно присъствие от близък (интимен) тип, но те, драги за някои са и единственото останало свидетелство за връзката ни с космоса. Но тези „някой” са толкова неща’тни, че не смятам да подправям бърканата от мен каша с тях (все пак, няма да ви тровя живота, я!). Що се отнася до мистичната страна на въпроса, Сам-сон изниква сам в спомените ми. Той, не просто е бил основател на хеви мета’ течението и заклет фен на Милош Форман. Мисията му била невъзможна, защото товарът на (а)б(в)реме-то, което е носел на главата си (космите) е било леко казано не-по-силно, не-по-слабо. А когато отишъл на freeзьор за подрязване на цъфтежа, заспал и се събудил скинар, КОСМИческото си било отишло. Тук препуснах и пропуснах да поясня, че всъщност това автофрустриране от типа „Икарово падение” е било не в полза роду,

а защото жена му Дали-ла (дали-ми?) е била твърде навътре в бизнеса с перуки. Но както и да е.

              Цялото това без(с)мисловно завихряне, ме наведе на мисълта за цикличността в еволюцията на КОСМИческото – бебешката мъхавост, детската разпиляност, пубертетската омазненост, зрялата суетност, критическата плешивост и старческата неуместност. От друга страна, напира да се каже, социокултурната обремененост с нейните модни тенденции. Като почнем от половото космонавстване; женското „о,без!”космяване и забележителното при(на )родно или причинно накосмяване (при мъжете); минем (напряко) през метъл, пънк, скин, рап и поп изпълненията и стигнем до принудителните издевателства над КОСМИческото оцеляване (казарма).

               Та, „Какви са тези косми?!!!” или по-скоро чии, от кой етап и тип, с каква плътност, форма и реалност, с/без заченки на хигиенни навици ...какви истин(ск)и за(б)луди (като мен)! Космите не са това, което са.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Знаеш ли, Ива, няколко пъти го препрочитам, но нещо ми отбягва. Би ли ми написала каква е идеята или чувството, което е породило тази твоя творба! Просто желая да се обогатя с нещо ново.
  • интересни размисли
  • Пълна "каша"
  • Отдавна не се бях смял от сърце. Не само е остроумно, но и интелигентно - но с онази бликаща, жива, непретенциозна интелигентност, която е рядък дар. Харесва ми освен това закачливата играта с думите - насладата от думите, радостта от думите, без следа от словоблудство. Отношението към темата: детско, но и зряло, с дистанцията на иронията. Може би някъде се губи целта на казаното - освен ако и това не е нарочно. А най-вероятно е. Поздравления!
    Ще очаквам(ме) и други есеистични изяв(и)лениия.