Рожден ден
Днес е моят рожден ден, облечена съм хубаво и изглеждам добре. Моето семейство е около мен, ала душата ми е празна.
Сърцето пита: „Къде си ти, любими?”
Вдигам телефонната слушалка с едничката мисъл да чуя гласът ти, това би бил най-хубавият подарък за мен, но с треперещи пръсти я поставям на място. Не събрах смелост да ти се обадя. Всичко в мен е сиво и пусто, и само в далечината се вижда една слаба мъждукаща светлинка, която се опитва да пробие тъмните, буреносни облаци скупчени вътре в мен. Тази светлина е моята нестихваща любов, тази светлина си ти любими. Какво е това чувство – копнеж, силно желание, стаена и дългоподтискана страст или нестихваща и истинска трудна любов? Трудна, защото тя е подтисната и смачкана в ежедневието, но любов, която сърцето държи в светиня и не позволява да умре! Не! Така и не ти се обадих любими, но моите неизказани думи бяха – Прости ми, че те обичам! Всички вдигат тост и наздравици, а сърцето в мен плаче и се моли за нашата любов. И ето, че денят ще мине неизбежно глупав, тъй обикновен и сив, а душата ми остава пълна с мъка, че не си до мен в този час, че не мога да те имам. Не можах да те спра и ти си отиде, но питам се, дали знаеш, че сърцето ми тръгна с теб?! Все още болката е голяма, боли при спомена, боли при мисълта за твоите думи: „ Пожелай си нещо и духни, и ако свещите изгаснат твоето желание ще се сбъдне”! Ще помня тези думи завинаги, ще помня кога навърших 22 години, сега вече навършвам 23, но днес няма свещи, няма и желания. Моето единствено несбъднато желание е вече казано. Няма радост в очите ми. Хората са весели и празнуват нищо неподозиращи за бунтуващите се в мен чувства, и че се питам има ли за какво да бъда щастлива?
И ето, че силата идва отвътре, от дъното на сърцето и душата ми, вдигам тост с надеждата, че на някой от моите рожденни дни, ти ще дойдеш. Ти любов моя, ще върнеш любовта голяма, ще върнеш радостта в очите ми, а може би ще кажеш простичко: „Честито”! <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
03.07.2001
© Мария Илиева All rights reserved.